Вземете чиста тенджера, сипете 3 литра вода. Измийте кило картофи. Извадете от тенджерата пантофките на тригодишната дъщеря. Запалете газовия котлон, скарайте се на щерката, забършете пода и отново напълнете тенджерата с вода.
Сложете я на огъня, извадете от устата на детето картофите и ги обелете. Позачистете дрехите на малката, вземете й кибрита и загасете панталоните си. Намерете отнякъде 300 г месо, хвърлете в тенджерата нарязаните картофи. Настигнете котарака. Подхлъзнахте ли се? Нищо. Опитайте се да му отнемете месото, ударете го с метлата, като му кажете “да се задавиш дано”. Отворете пакетче суха супа. Посолете картофите, сметете в тенджерата сухата супа, плеснете хлапето, посолете още картофите. Това дали е сол? Направете изкуствено дишане на задавилия се с месото котарак, посолете. Ох, май не трябваше.
Разбъркайте. Не с метлата, де!
Нищо, никой не видя. Изпсувайте, опитайте се да извадите излишната сол, сложете изгорената ръка под водна струя, затворете топлата и пуснете студената вода, споменете майките на служителите на ВИК и Топлофикация.
Не забравяйте и за правителството. Знам, че Ви омръзна живота. Затворете студената вода, сипете в тенджерата захар, намерете навън детето, напляскайте го, сдобрете се с него, бегом се върнете в кухнята,
изключете котлона, отворете прозореца, изкарайте дима с кърпа, и да проклиняш – файда няма.
Успокойте съседите и пожарникарите, похвалете ВИК, избършете вашия под и тавана на съседите от долния етаж. Сега вече опитайте супата, изплюйте, предложете я на котарака, започнете да почиствате тенджерата от загорялото.
Като откриете на дъното прогорена дупка и новия си часовник, попитайте съседите колко е часа. Ронейки тежки мъжки сълзи, домийте и върнете тенджерата на съседите.
Дайте на котарака допълнително, закърпете панталоните си/не, не Ви е наказал Господ – случва се/, направете изкуствено дишане на котарака, сдобрете се с него, вземете детето и котарака и идете в най-близката закусвалня…